С газ до ламарината – така се кара на рали! Недозавиваване, презавиване, екстремно спиране, бясно ускорение, а от време на време и по някой скок във въздуха. Заради всичко това скоростното преминаване по затворени отсечки е една от най-атрактивните и сложни форми на автомобилен спорт. Ралито обаче има и други варианти – при които целта не е да бъдеш максимално бърз, а да подчиниш карането си на предварително зададени времеви рамки. Което съвсем не е лесна задача. Изминаването на етапи за определено време е задачата на участниците в екоралита. Първото състезание от този тип у нас – екорали „България“, се провежда между 19 и 22 юли т.г. В него дебютира екипажът Елвис Георгиев - Елена Писарска с Infiniti M35h. „Новобранците“ се представят брилянтно – те спечелват 1-во място в класа на хибридите и завършват трети в генералното класиране, оставяйки пред себе си единствено бивш световен шампион и преследващия го цяла година на всички състезания негов конкурент. След успеха си победната двойка се включва в още две надпревари – първата е в Гърция, където също спечелва трето място в генералното класиране, а втората преминава през Италия, Сан Марино и Ватикана – с трето място в клас VII (хибриди). Във всяко от състезанията смесеният екипаж участва с най-мощния автомобил сред всички стартирали - „динамично екологичния“ хибрид Infiniti M35h с 364 конски сили. Въпреки многото си „коне“ японската машина се задоволява средно с 5,5 литра на 100 км по време на състезанията. В ролята на пилот Георгиев оценява високо еластичността на колата, особено в отсечките по време на изкачване. За разлика от по-слабите автомобили, Infiniti-то бързо възстановява желаната скорост, която се губи при обратни завои например. По време на участията си Елвис и Елена откриват и разлики в състезанията. При българския кръг класирането се определя единствено от това, дали определен регулаторен тест (отсечка) ще бъде изминат за заложеното от организатора време – т.е. разстоянието от т. А до т. В, трябва да бъде преодоляно точно за 25 мин (напр.). Всяка секунда повече или по-малко носи наказателни точки. В Италия обаче освен познатите им регулаторни тестове има и други, при които трябва да се премине през маркучи със сгъстен въздух под налягане, които отчитат времето на преминаване с точност до стотна от секундата. През първия от тях автомобилът трябва да премине, да кажем, на 62-рата минута след старта, а през втория – точно 6 сек (!) след преминаването си през първия. Сами можете да се досетите, че за изпитания като това се изискват два фактора – шофьор с много нежен десен крак и навигатор, владеещ прецизните изчисления. Организацията на екоралитата е близка до тази на надпреварите с ретроколи. Една от разликите е връчването на купа за най-малко изразходвана енергия, давана само за конкретното състезание – т.е. без точки за FIA. Тази купа се дава след прилагане на сложна формула, в която се включват зареденото гориво, капацитетът на батерията, теглото на автомобила и други показатели. И въпреки че в „зелените“ състезания не се развиват скорости като в стандартните ралита, според Георгиев тръпка има – и тя се крие в постоянния стремеж да не излезеш от часовите рамки и да се движиш точно с предписаната постоянна скорост, без разлика какъв е теренът. Писарска пък споделя, че никога не би седнала на дясната седалка в стандартно рали – тъй като не е готова да рискува живота си в преследване на максимална скорост.
Все още няма коментари. Бъдете първите, които ще изразят мнението си!