Сребристата, оголена до алуминий каросерия на W 25 преди 80 години спечелва прозвището „Сребърните стрели“ за състезателните автомобили на Mercedes-Benz. Всичко започва от блестящата мисъл на инженерите как да икономисат един килограм, за да се вместят в ограниченията на новите за 1934 г. правила – маса до 750 кг. Когато махат всичко излишно, не остава нищо друго, освен да остържат бялата боя. Победител в легендарната битка от 3 юни 1934 г. е пилотът Манфред фон Браухич, постигнал нов рекорд за средна скорост на „Нюрбургринг“ - 122,5 км/ч. Според легендата боята е остъргана буквално в нощта преди състезанието, тъй като болидът тежал с килограм повече от необходимото. Името на състезанието е „Интернейшънъл Айфел“. Следва истинска серия от победи за „Сребърните стрели“ и така до 1939 г. След края на Втората световна война Mercedes-Benz започва отново победното шествие от 1952 г.
Но да се върнем назад във времето. През 1932 г. на никого не му е до спорт. Европа е задушена от поредната икономическа криза. През есента на същата година парижката международна организация на автомобилните клубове AIACR (Association Internationale des Automobile Clubs Reconnus) обявява нова формула за Гран при състезанията – максимална маса от 750 кг. Правилото влиза в сила от 1934 г. През 1933 г. Mercedes-Benz решава да разработи напълно нов състезателен автомобил. Тимът от пилоти включва Манфред фон Браухич, Рудолф Карачиола, Луиджи Фаджоли, Ханс Гайер и Ернст Хене.
Според новите правила се допускат само малки двигатели. Щутгартският боец W 25 обаче е доста мощен, като до 1937 г. състезателните двигатели на Mercedes-Benz са подложени на непрекъснати подобрения и така се достига до заветните 646 к.с. Моторът му е предно разположен, 3,4-литров 8-цилиндров, окачването е независимо, а задвижващ е задният мост. Тестовете в Монца през февруари 1934 г. с версия с мощност 320 к.с. постигат 280 км/ч. По-късно обемът му е увеличен до 4,7 л, а мощността до 354 или 494 к.с., според версията. Това вече позволява скорост от 300 км/ч.
Манфред доминира през 1934 г., Карачиола – през 1936 и 1935 г., когато и Фаджоли печели три победи.
Все още няма коментари. Бъдете първите, които ще изразят мнението си!