Те са малки, пухкави, сладки, приличат на балончета, често имат само три колела и са наистина забавни. Наричат ги „бабъл карс“ или „кий карс“. И имат много почитатели. Оставили са следа в историята, били са популярни в поствоенния период, особено в Европа, и винаги предизвикват усмивки. Някои съвременни проекти ни карат да мислим, че модата им отново се завръща. Особено в големите градове.
Постарахме се да съберем някои от най-интересните представители на жанра „бабъл карс“.
CROSLEY 1А (1939 г., САЩ)Това е един от малкото американски представители в тази категория. Все пак в САЩ винаги са били на мода големите и пищни коли. Този автомобил е кръстен на създаделя си, бизнесмен, милионер и изобретател. По европейските стандарти това „мехурче“ си е направо голямо – дълго е малко над 3 м, а двигателят е с цели 4 цилиндъра. Но пък последните версии на Crosley са първите в света автомобили с четири дискови спирачки.
FAURE PFA (1940 г., Франция)/PEUGEOT VLV
Първите серийни електромобили са се появили във Франция през 40-те години. Причината е историческа – страната е окупирана от германците, а на местните автомобилни фирми им е забранено да произвеждат бензинови модели, та нали горивото е било необходимо за военни цели. Така се появява това чудо – с лека каросерия със самолетоподбна форма, задно разположен електрически двигател и 6 акумулатора отпред. С едно зареждане изминава 50 км, а максималната скорост е 40 км/ч. Името Пиер Форе, създал това чудо, може и да ви е непознато, но пък после в играта се намесва и семейство Пежо. Така се стига до Peugeot VLV (съкращение от „лека, градска кола от фр.).
ALCA VOLPE (1947 г., Италия)
Като всяко италианско нещо, той е много красив, но си остава само прототип. Направени са десетина бройки, но така и не се стига до производство, защото италианците не намират доставчик на двигатели.
LLOYD LP300 (1950 г., Германия)
Каросерията на този автомобил е от дърво (звучи ли ви познато?), само външните панели са покрити с кожа или плат. Субкомпактен е и появата му отново се обяснява със сложната икономическа ситуация.
KLEINSCHNITTGER F125 (1950 г., Германия)
Талантливият инженер Паул Клайншнитгер е направил тази сапунерка от резервни части за стара военна техника и самолети. Този симпатичен роудстер е с тръбна рама, алуминиева каросерия, почти детски педали и мотоциклетен 2-тактов двигател с мощност 5 к.с. Електрическият стартер е опция, а мигачите са от Hella. Произведен е в тираж от 3000 бройки, като създателят му успява да продаде лиценза за производството му в Белгия и Холандия.
HOFFMANN (Германия, 1951 г.)
Можем да го опишем по следния начин – яйцевидна каросерия, широчина почти два метра и компактна колесна база. Резултатът е доста неустойчив автомобил. За щастие е произведен само един екземпляр.
ALLARD CLIPPER (1953 г., Великобритания)
Марката Allard е известна предимно със състезателните си автомобили, но 50-те години са бедни, особено в изнурената от войната Европа. Навремето рекламата на Clipper гласяла, че това е първият в света неразрушим микроавтомобил с 2+2 места. Каросерията му е от стъклопласт, от какъвто се правят съвременните яхти. Всичко останало в това дребосъче следва традициите в жанра „бабъл карс“ - 2-тактов мотоциклетен двигател, верижни предавки. От него са произведени едва 50 бройки.
INTER 175A (1955 г., Франция)
Сигурно ще хвръкне, ако му добавим пропелер. И нищо чудно – това мъниче е конструирано от авиационната компания SNCAN. И всичко в Inter e самолетно, от щурвалообразния волан, та до начина, по който се влиза в колата – като отворим капака. Предните колела се въртят и навътре за по-лесно маневриране.
ISETTA (1955 г., Италия, Германия и др.)
Това е най-успешният и най-известният микроавтомобил на всички времена. Проектиран е от италианци, но произвеждан по лиценз в Испания, Белгия, Франция, Бразилия, Германия и Великобритания. Най-популярна става BMW Isetta, която през 1955 г. се налага като първия масов автомобил в света с разход под 3,0 л/100 км. Той е най-продаваният модел с едноцилиндров двигател в света, от който са реализирани успешно на пазара 161 728 бройки.
FUJI CABIN (1955 г., Япония)
Япония открай време е известна с миниатюрните си коли (спомнете си първите леки Mazda и Subaru). Fuji Сabin дебютира на салона в Токио през 1955 г. Тук панелите от стъклопласт покриват мотоциклетно шаси. За жалост високите му цени се оказват препятствие за търговския му успех.
TRIVER (1957 г., Испания)
Наричат го „неразрушим“. Този микрован може и наистина да е такъв, защото е произведен от фирма, специализирана в производството на сейфове. Така че дебелината на панелите му достига до 3 мм. При дължина 2,67 м тежи половин тон. Първите версии са с двигател с мощност 14 к.с. Така максималната му скорост е едва 18 км/ч.
СМЗ-С-3А (1958 г., бивша СССР)В бившата съветска страна „бабъл карите“ също не изостават. Така през 50-те години от мотоциклетния завод в Серпухов излиза триколесната количка за инвалиди СМЗ-С-1Л, наред с четириколесния СМЗ-С-3А.
Все още няма коментари. Бъдете първите, които ще изразят мнението си!