Тази година се навършват 50 години, откакто Mini Cooper S за пръв път печели Рали Монте Карло. Ирландският пилот Патрик „Пади” Хопкърк и неговият навигатор Хенри Лидън успяват да се наложат с британския малък автомобил над значително по-мощните си конкуренти.
Безпогрешното им пилотиране по междуградските и планинските пътища, по лед и сняг, в остри завои и по стръмни наклони поставя основите на превръщането на аутсайдера не само в ужас за конкурентите и любимец на публиката, но и в легенда на моторните спортове. Класическото Mini продължава да доминира на рали „Монте Карло“ и през следващите години. Колегите на Хопкърк от Финландия Тимо Макинен и Рауно Аалтонен добавят към поредицата от победи и две нови купи от Монте Карло през 1965 и 1967 година.
Ето какво казва за Mini 80-годишният днес Пади Хопкърк: „Mini бе много напредничав автомобил, въпреки че беше само малка семейна кола. Предното задвижване и напречно монтираният двигател му осигуряваха голямо преимущество, а малките размери - преднина при острите завои“.
Легендарната „Нощ на дългите ножове”, последният етап на ралито, на който Mini Cooper S е със стартов номер 37 и прочутия оттогава регистрационен номер 33 EJB, автомобилът успява да си осигури победата през зимата на 1964 година. Хопкърк достига до финала със закъснение от само 17 сек след най-сериозния си конкурент - Бо Лунгфелт, със значително по-мощния Ford Falcon с V8-двигател. Заради приетата по онова време формула за изравняване на разликите в теглото и мощността (Handicap) класическото Mini има преднина в крайното класиране. Перфектното представяне на Mini Cooper S било затвърдено от четвъртото място на Тимо Макинен и седмото място на Рауно Аалтонен в крайното класиране, с което се поставя началото на ерата на „тримата мускетари” на рали „Монте Карло“.
Победата на класическото Mini била посрещната особено ентусиазирано в неговата родина. Ирландецът Хопкърк получил поздравителна телеграма от британското правителство, специални поздрави изпратили и музикантите от Beatles. „Получих картичка с автографи на Beatles, спомня си Хопкърк, на която пишеше: Сега ти си един от нас, Пади”. И до днес този спомен ми доставя изключително удоволствие.”
Спортните таланти на модела били заложени още „в люлката” от неговия конструктор Алек Исигонис, отговорния технически ръководител на British Motor Corporation. Пръв ги разкрил конструкторът на спортни автомобили Джон Купър. Той дава идеята за създаването на версия с повишена мощност на модела, който първоначално развивал само 34 к.с. и благодарение на предното си задвижване, ниското тегло, широката следа и относително дългото междуосие бил много пъргав, като по този начин класическото Mini започнало своя победен ход и по състезателните отсечки по целия свят.
Любопитен факт е, че още през 1959 г. Джон Купър изпратил своя пилот Рой Салвадори с прототип, за да участва в Гран при на Монца. А самото пътуване дотам се превърнало в състезание между Салвадори и неговия колега-състезател Рег Парнели, който управлявал Aston Martin DB4. Резултатът от тази надпревара потвърдил очакванията на Купър. Подготвеното от него класическо Mini пристигнало до целта около 1 час по-рано от значително по-мощния Aston Martin.
Все още няма коментари. Бъдете първите, които ще изразят мнението си!