Когато ветераните GAZ-67B и Willys MB застанат един до друг, започвате да се чудите кой кого е изкопирал. Може и да си мислите, че иде реч за социалистическа кавърверсия на западния войн, ала нещата май стоят по коренно различен начин. Два войника, призвани на една война, донасят решителна победа срещу фашизма. Каква е предисторията? През 1940 г. американската фирма Willys, а малко по-късно и Ford се заемат да създадат голям, здрав армейски автомобил. По същото време в Горковския завод вече са завършили изпитанията на пълноприводна машина, която далеч не е идеална. През януари 1941 г. народният комисар Малишев, снабдител на автомобилната промишленост, показва на Грачев, конструктор на високопроходимите автомобили ГАЗ, снимка на американски автомобил, който се катери по стълбите на Белия дом, и нарежда да се конструира същият. Така се раждат прототипът Р-1, а по-късно и серийният ГАЗ 64 със следа едва 1278 мм. Войната нарежда всичко по местата – мостовете се разширяват с цел унификация. Причината е, че тесните автомобили с мъка се катерят по браздите, издълбани от камионите в снега. Отпред GAZ-67 е по-просторен от Willys. Задните седалки обаче са абсолютно еднакви. Трудно е да си представите, че там са се побирали двама въоръжени до зъби и навлечени с шуби войници. Но това важи за руснаците. Американците са имали достатъчно коли, така че използват само предната седалка. И двете коли са деца на времето си, когато проблемът с наднорменото тегло на гражданите не е бил масово явление. Затова е малко трудно от съвременна гледна точка да седнеш зад волана на който и да е от двата ветерана. Нищо чудно да отслабнете, ако ви се наложи по-дълго време да си играете с волана или педалите им, защото това упражнение изисква повечко физическа сила. Лостовете по каросерията на Willys са предвидени, за да изтласквате колата с усилията на собствената си мускулатура.
Суровото лице на войникаАко вземем един съвременен всъдеход и изхвърлим всичко излишно от него, може и да получим по-образна представа за външния вид на юначагите. Така ще останат опростени, но здрави рами, големи и несложни по форма панели, здрави, но и лишени от гъвкавост мостове и накрая скромни от днешна гледна точка мотори. Нека само споменем, че последните трудно могат да бъдат наречени капризни. Двигателите на ГАЗ разполагат със степен на сгъстяване от порядъка на 4,6. И нищо чудно, защото говорим за модернизиран мотор на Ford от 1920 г. Докато силовият агрегат на Willys е доста по-нов. Степента му на сгъстяване е 6,48. А от работен обем 2,2 л се изстискват максимални 60 к.с. Наливаме в резервоара бензин 76 и пускаме моторите.И първият въпрос, който ни хрумва, е: “Що е то предавателна кутия без синхронизатори, съчетана с механични спирачки?”. Отговорът е безспорно GAZ-67B. Шофьорът, кой знае защо, е принуден да седи по един странен начин – със силен наклон назад и малко вляво от волана. Отгоре на всичкото ще ви е доста трудно да го завъртите. Високо вдясно се мъдри скоростният лост. Скоростта на руския боец е малко под 40 км/ч. Когато променяме траекторията на движение, колата непрекъснато напомня: не блей, ами работи с волана.
За висшия пилотаж в проходимосттаТежкия наклон старата бойна “газка” взима с включен преден мост и даже го преодолява на втора предавка с упорството на обръгнал вече войник. Инструкциите не препоръчват в този случай първата предавка, да не говорим без предния мост, или ремарке във вид на оръдието ЗИС-2, с каквото се е придвижвал автомобилът. По време на тестовете масата на ремаркето достигна до 1250 кг, ала при реални фронтови условия препоръчителната не е надвишавала 800 кг. Та ето за какво е необходима първа предавка с отношение 6,4. Въобще по неравности и преспи “газката” се катери изключително добре, дори май го върши по-компетентно от съвременните пикапи. Една назад, после бавно издълбава колеята си по пътя, като тук не иде реч за повишена проходимост, а за висш пилотаж на това поприще.Аналогични са и качествата на Willys извън пътя. При него думата си казват по-различната геометрия на окачването, моторът с по-малка тяга, гумите, които не са най-добри на сняг и лед, докато GAZ е като малък трактор, чието управление е интересна, но не и лесна задача. Силните козове на американския командос са по-доброто ускорение, лекото и безшумно превключване на предавките, синхронизаторите на втора и трета. И да, нещо нечувано за “солдатина” от Великата отечествена война – хидравлични спирачки!
Кой е по-добрият?А ето и някои сравнителни данни от тестове от 1943 г. – при скорост 50 км/ч спирачният път на GAZ-67 е 16,5 м, а на Willys MB – 9,5 м. Брезентовият покрив, такива всъщност са и вратите, са единственото предпазно средство от студа.Воланът на американеца е значително по-лек от руския. А оборотите му са по четири и за двата “войника”. Ала конструкторите от Горковския автомобилен завод са били принудени максимално да унифицират с останалите коли, в това число и кормилното управление, което не е най-подходящото за къс и възтежък пълноприводен автомобил. Американците, както обикновено, са подходили хитро и практично. Дългата надлъжна тяга достига почти до средата на автомобила, където е монтиран двураменният лост, съединен с тягите на колелата. Резултатът е по-лек и по-точен волан.За момент може да ви се стори, че Willys е по-лош войник от GAZ. Защото с тегленето на оръдието определено руснакът се справи доста по-добре. Но ако все пак трябва да избирате зад чий волан да прекарате редовната си военна служба, заложете на Willys.И въпреки всичко те толкова си приличат! Съвсем като двама стари храбри войници. В крайна сметка тук сравненията са излишни – през 1945 г. те рамо до рамо доведоха победата. Естествено не без помощта на човека зад волана и конструкторите.
Общо впечатление:GAZ 67-В e груб и истински войник, а непреклонният му характер се съотнася с руската душа.+ Висш пилотаж в проходимостта и тяга като на истински трактор.-Трудно управление, твърди волан, педали, предавателна кутия и неудобно разположение на местата.
Все още няма коментари. Бъдете първите, които ще изразят мнението си!